„Дивата патица“ – Ибсен в епохата на Instagram
През далечната 1939 г. Николай Масалитинов слага на сцена „ Дивата патица “ на Хенрик Ибсен за първи път в България. Оттогава до момента пиесата е имала безчет постановки, а сюжетът й е добре прочут на всеки малко или доста изкушен от театъра фен. В този смисъл един нов взор върху класиката е толкоз изкушаващ, колкото и опасен. Премиерата на „ Дивата патица “ в Народния спектакъл е доста приятна изненада – актуален, впечатляващ и прочувствен прочит на драмата на семейство Екдал.
Заслугата е колкото на режисьора Крис Шарков, толкоз и на сценографа Никола Тороманов, който в последно време ми липсваше в театъра. Типично за работата на Тороманов декорите са решени основно в черно-бялата гама и обгръщат цялото пространство на залата, тъй че всеки фен има по-необичайна позиция към протичащото се пред него и е непосреден участник в събитията.
Хората имат потребност от илюзии, с цел да са витални и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на цифровия свят, към този момент не е толкоз несъмнено, че това е по този начин.
„ Дивата патица “ споделя за завръщането на Грегерш Верле (Цветан Алексиев) в дома на богатия му татко след години на непринудено заточение в Берлин. Животът без Грегерш е траял напред, приятелят му Ялмар Екдал (Иван Бърнев) е женен за Джина (Ани Пападопулу) – някогашна държанка на Верле-баща, остарелият Екдал (Валентин Балабанов) е опустошен и даже е лежал в пандиза, старите му познати Мулвик и Религ водят безрадостен ергенски живот с дълги запои и безсмислени диалози. Единственото ярко леке е дъщерята на Екдал – Хедвиг – в ролята е чудната Елена Телбис, която в действителност грее на сцената. В истинската пиеса Хедвиг си има дребен зоопарк, от който тук е непокътната единствено дивата патица, обичаната й птица.
С типичната увереност на човек, който в никакъв случай не е имал финансови усложнения, нито същински близки хора, и не е теоретичен да прави каквито и да е взаимни отстъпки, Грегерш взема решение да разкрие на всички забъркани тайните, които знае за тях, и по този начин унищожава живота им. Единственото едва звено на пиесата е точно Цветан Алексиев в ролята на Верле – като цяло неприятен облик, само че в тази ситуация незадоволително безапелационен и в дисонанс с останалите артисти, които са доста положителни.
В пиесата на Ибсен Ялмар е фотограф, което за това време е било престижна и рядка специалност. В настоящия прочит специалността на Ялмар е все същата, само че с изключение на него на сцената снимат всички – въпреки всичко живеем в епохата на Instagram и животът ни се случва през това, което фотосите ни описват за него. Привидността на облиците и възприятията е значим претекст в „ Дивата патица “. Според лекар Религ в пиесата, хората имат потребност от илюзии, с цел да са витални и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на цифровия свят, към този момент не е толкоз несъмнено, че това е по този начин.
Заслугата е колкото на режисьора Крис Шарков, толкоз и на сценографа Никола Тороманов, който в последно време ми липсваше в театъра. Типично за работата на Тороманов декорите са решени основно в черно-бялата гама и обгръщат цялото пространство на залата, тъй че всеки фен има по-необичайна позиция към протичащото се пред него и е непосреден участник в събитията.
Хората имат потребност от илюзии, с цел да са витални и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на цифровия свят, към този момент не е толкоз несъмнено, че това е по този начин.
„ Дивата патица “ споделя за завръщането на Грегерш Верле (Цветан Алексиев) в дома на богатия му татко след години на непринудено заточение в Берлин. Животът без Грегерш е траял напред, приятелят му Ялмар Екдал (Иван Бърнев) е женен за Джина (Ани Пападопулу) – някогашна държанка на Верле-баща, остарелият Екдал (Валентин Балабанов) е опустошен и даже е лежал в пандиза, старите му познати Мулвик и Религ водят безрадостен ергенски живот с дълги запои и безсмислени диалози. Единственото ярко леке е дъщерята на Екдал – Хедвиг – в ролята е чудната Елена Телбис, която в действителност грее на сцената. В истинската пиеса Хедвиг си има дребен зоопарк, от който тук е непокътната единствено дивата патица, обичаната й птица.
С типичната увереност на човек, който в никакъв случай не е имал финансови усложнения, нито същински близки хора, и не е теоретичен да прави каквито и да е взаимни отстъпки, Грегерш взема решение да разкрие на всички забъркани тайните, които знае за тях, и по този начин унищожава живота им. Единственото едва звено на пиесата е точно Цветан Алексиев в ролята на Верле – като цяло неприятен облик, само че в тази ситуация незадоволително безапелационен и в дисонанс с останалите артисти, които са доста положителни.
В пиесата на Ибсен Ялмар е фотограф, което за това време е било престижна и рядка специалност. В настоящия прочит специалността на Ялмар е все същата, само че с изключение на него на сцената снимат всички – въпреки всичко живеем в епохата на Instagram и животът ни се случва през това, което фотосите ни описват за него. Привидността на облиците и възприятията е значим претекст в „ Дивата патица “. Според лекар Религ в пиесата, хората имат потребност от илюзии, с цел да са витални и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на цифровия свят, към този момент не е толкоз несъмнено, че това е по този начин.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ